Цел на дисертационния труд е изследване на плазмената тромбоцито-поетипова активност (ТПА) при болни с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). ТПА е изследвана по два метода - чрез определяне включването на 75 Se-M в новообразуваните тромбоцити и чрез определяне на общия брой на тромбоцитите на реципиенти (метод на Пенингтон-1970, модификация Негрев, Ганчев-1985 и метод на Лисичков). Изследвани са 41 клинично здрави контроли и 90 болни с ХБН, както и 94 експериментални животни. Установява се, че плазмената ТПА при болни с ХБН (още при I ст.) е значимо понижена, като съществува отрицателна релационна връзка между степента на ХБН и ТПА. В резултат на хемодиализата (ХД) плазмената ТПА се повишава значимо. Експериментално се установява наличие на вещества с негативен ефект върху тромбопоезата в плазмата на болните с ХБН на ХД, които при ХД преминават в диализния разтвор и се постига частично очистване на уремичната плазма от тях. Доказва се, че очистването с целулозо-ацетатна мембрана е по-пълно в сравнение с това с купрофанова мембрана. Установява се, че плазмената ТПА се повишава по време на лечение с еритропоетин. Експериментално се установява, че тромбопоезата, подтисната от уремични диализабилни вещества, е по-чувствителна от нормалната към стимулиращия ефект на еритропоетина. Предвид получените резултати се препоръчва при болни с ХБН и нарушена тромбопоеза да се започва по-рано и да се провежда с целулозо-ацетатна диализна мембрана ХД. Изследването на ТПА може да се използува както ранен диагностичен критерий за увреждане на ендокринната функция на бъбреците.