През последното десетилетие реформирането на националните здравни системи обхвана болшинството от икономически развитите държави в света и се превърна в различен по интензивност и обхват непрекъснат процес. Натискът за реформи в здравеопазването се осъществява двупосочно: от въздействието на фактори извън здравния сектор, които засягат детерминантите на националната здравна политика и от въздействия вътре в здравеопазната система, свързани с организационни, структурни и финансови предизвикателства. Правителствата на различните страни в световен мащаб и конкретно в България търсят варианти да инвестират в решения, които повишават ефективността и намаляват разходите, осигурявайки по-добри грижи за здравето на повече хора. Един такъв подход са интегрираните грижи, които са насочени към оптимизиране на процесите, подобряване използваемостта на ресурсите и увеличаване на ефективността на предоставените здравни грижи. Разработването на концептуални модели за промяна в здравеопазната система е продиктувано от високата честота и разпространението на хронични заболявания през двадесет и първи век. Развитието на интегрирани грижи е предизвикателство не само за България, но и за останалите страни в световен мащаб, както от гледна точка на пациентите и здравните специалисти, така и по отношение на управлението на ресурсите за предоставяне на здравни и социални услуги. След реформирането на здравната ни система и ликвидирането на диспансерите като лечебни заведения през 2010 г. за хронично болните пациенти се грижат предимно личните лекари. Въпреки, специфичните потребности на тази група пациенти, те се третират от здравната система като всички останали потребители на здравни услуги, което създава предпоставка за допускането на редица пропуски и дублирането на някои дейности при тяхното обслужване. Необходимостта от въвеждане и развитие на модели за интегрирани грижи се обуславя от силната фрагментация, която съществува между медицинските и социални услуги, здравните специалисти, доставчиците на продължаващи грижи и социалните услуги. Създаването и прилагането на концептуален модел за интегрирани грижи би решил проблема с фрагментираните услуги и липсата на координация и баланс между амбулаторни и болнични грижи.