През последните двадесет години на преход от централизирана планова към пазарна икономика българската здравна система претърпява съществени реформи. Едновременно с развитието на частния сектор в здравеопазването се въвежда и система на социално здравно осигуряване, която води до значителни промени в организацията и финансирането на българската здравна система. Освен всичко друго, реформата включва и въвеждане на официални потребителски такси за публичните здравни услуги. Те обаче, са въведени успоредно със съществуващите неформални плащания. Във връзка с това, дисертацията се фокусира върху финасовата тежест на формалните и неформалните потребителски плащания в публичния здравен сектор на България. Целта на дисертацията е да се анализират склонността към плащане, размера и достъпността на формалните и неформалните плащания за пациентите, както и нагласите на различните участници в здравната система към тези плащания. Проучването използва комплексна методология, като комбинира три изследователски метода: систематичен обзор на литературата, количествен анализ на данни (представително национално проучване сред 1003 респондента, участвали през 2010 г., и 817 респондента, участвали през 2011 г.) и качествено изследване (дискусии във фокусни групи и полу-структурирани интервюта). Настоящата дисертация предоставя ясни доказателства за съществуващи проблеми с достъпността до публичния здравен сектор. Влиянието на директните плащания върху достъпа до здравни услуги е подчертано от високият процент на хората, които се въздържат от посещение при лекар или хоспитализация именно поради неспособност за плащане. Освен това, пациентите са все още слабо информирани за формалните потребителски такси при постъпване в болница.Някои от предложените мерки в това отношение могат да бъдат подобряване и актуализиране на наличната информация за официалните потребителски такси и услугите, освободени от такси, както и осигуряване на достъпност на информацията за пациентите. По-строга регулаторна рамка, по-високи и редовни заплати за здравните работници, по-развити права на пациентите са също стимули за подобряване на отношенията между заинтересованите страни в здравеопазване.