Темпоромандибуларните заболявания и миофасциалния болков синдром са най-честата причина за лицевата болка след класическата зъбна болка и засягат между 5 и 15% от населението. Особен диагностичен и терапевтичен проблем представляват около 5% от тези пациенти, при които темпоромандибуларната болкова симптоматика персистира и хронифицира и които трудно се поддават на лечение със стандартните методи. Лазерната фототерапия е една от съвременните възможности за овладяване на болката от мускулно - ставен произход и симптоматично консервативно лечение на темпоромандибуларните заболявания, но информацията в литературата относно техническите и клинични параметри на лазерната фототерапия е твърде разнородна. Много съществен акцент в клиничната и изследователската практика внесоха промените в общоприетата методика за диагностика на темпоромандибуларните заболявания - Research Diagnostic Criteria for Temporomandibular Disorders (RDC/TMD), таксономията, диагностичните критерии, групирането на заболяванията и др. Международният консорциум за изследване на темпоромандибуларните заболявания разпространи през 2014 год. новите Диагностични критерии (Diagnostic Criteria for Temporomandibular Disorders - DC/TMD), които са усъвършенстван вариант на критериите на Dworkin и LeResche от 1992 година и имат по- висока чувствителност и специфичност. DC/TMD са изградени на базата на съвременния био-психосоциален модел за темпоромандибуларните заболявания, като освен диагностичните оси (Axis I и II) за физичните, психосоциалните и психологичните компоненти, си поставя и стратегически цели за усъвършенстването на диагностичните протоколи чрез разработването на допълнителни критерии, базирани на патофизиологичните механизми и етиологията на тези заболявания. Всичко това налага новите научни изследвания и оценката на лечебните методи, в частност и на лазерната фототерапия, да се провеждат в съответствие с осъвременената диагностична методика на темпоромандибуларните заболявания.