През последните 20 години благодарение на постиженията на техническия прогрес в гинекологичната хирургия навлизат иновативни методи за оперативно лечение. Един от тези методи, който продължава и днес да бъде обект на задълбочени научни изследвания е лапароскопската миомектомия. От 1990 г лапароскопската миомектомия представлява алтернатива на лапаротомията в случай на нужда от отстраняване на субсерозни и интрамурални миомни възли. В литературата са описани разнообразни оперативни техники за лапароскопска миомектомия. Те се различават както по отношение на използваната апаратура и инструментариум, така и по отношение на достъпа и отделните етапи на операция. За да се извършат точни научни сравнителни анализи е нужно въвеждане на стандартизиран метод за лапароскопска миомектомия. В научната литература данните за интра- и постоперативните показатели оперативно време, болничен престой и кръвозагуба са противоречиви. Сравнително малко се обръща внимание на факторите, оказващи влияние върху продължителността на оперативната интервенция. Противоречиви са резултатите за честотата на усложненията при лапароскопската миомектомия поради различните проучвания (ретроспективни, проспективни. нерандомизирани, рандомизирани, мета - анализи). Извършена от добре обучени специалисти рискът от периоперативни усложнения не надвишава стандартните оперативни техники.