Целта на проучването е да се проследи и анализира въздействието на TAVI върху процесите на ремоделиране на ЛК. В научното проучване са обхванати общо 141 болни с тежка дегенеративна аортна стеноза и висок периоперативен риск при конвенционална кардиохирургия за смяна на аортната клапа, при които е проведена TAVI чрез достъп през феморална артерия. Изследването е проведено в Charite University Hospital, Campus Mitte (Berlin, Germany). TAVI води до незабавен хемодинамичен ефект и бързо настъпваща редукция на проявите на левостранна сърдечна недостатъчност. При болшинството от болните, функционалния клас на сърдечната недостатъчност по NYHA намалява рано след TAVI и този резултат се запазва при дългосрочно проследяване на болните. При дългосрочно проследяване при болните след TAVI се отчита подчертан благоприятен ефект върху ремоделирането на лява камера. Жените по-често реагират с концентрична хипертрофия на аортната стеноза и функцията на ЛК е по-съхранена от тази на мъжете, при които е по-висока честотата на ексцентрична хипертрофия и по-често са с подтисната функция на лява камера. След TAVI настъпва обратно ремоделиране на лява камера и при двата пола. Жените обаче реагират по-бързо и с по-пълно възстановяване на функцията и геометрията на ЛК. Серумните нива на неврохуморални и биохимични маркери, като NT-proBNP, CRP и IL-6 търпят динамика при болните след TAVI и могат да имат значение, като допълнителен критерии освен ехографските при оценка на ремоделирането на лява камера. Диагностичната стойност на NT-proBNP и CRP е по-висока при жените, докато за IL-6 няма разлика при двата пола. TAVI има благоприятен ефект по отношение на степента на съпътстващата митрална регургитация. От своя страна митралната регургитация оказва неблагоприятно влияние върху ремоделирането на лява камера след TAVI. TAVI е свързана с относително висока честота на парапротезна аортна регургитация, която е рядко хемодинамично значима.