Хроничният пародонтит е едно от най-широко разпространените заболявания в устната кухина, с което се среща всеки лекар по дентална медицина в ежедневната си практика. Характеризира се като бавно прогресиращ възпалителен процес, който при липса на адекватен лечебен подход води до загуба на зъби. Системни фактори и фактори от околната среда могат да променят отговора на имунната система към денталния биофилм, така че пародонталната деструкция да протича по-прогресивно. В момента най-широко приетият и ефективен подход за лечение на пародонталните заболявания е механичното отстраняване на бактериалния биофилм и токсините от кореновата повърхност на зъба - дебридмънт, като целта е да се намали бактериалната адхезия и да се улесни клетъчното реприсъединяване. Дебридмънтът е приет за " златен стандарт " в нехирургичната пародонтална терапия и се осъществява с помощта на редица ръчни и машинни инструменти. Една от най-активните области на научни изследвания в пародонталната терапия през последните години е терапевтичната употреба на лазери като основното им предназначение е да заменят кюретите, скалпелите и други инструменти. Понастоящем лазерите в пародонтологията се използват за хирургични процедури като гингивектомия и удължаване на клиничната корона, за нехирургична пародонтална терапия и за отстраняване на патологично променени тъкани. Към днешна дата не са налице достатъчно доказателства, които да показват значително подобрение в клиничните параметри в сравнение с конвенционалния SRP. Това доведе до необходимостта от допълнително изследване на високоенергийните лазери и приложението им в нехирургичната пародонтална терапия.